На САЩ и СССР не им са чужди шпионските методи и двете държави

На Съединени американски щати и СССР не им са чужди шпионските методи и двете страни се надпреварват помежду си в това отношение от началото на Студената война. Операция „ Монопол “, в която Съединени американски щати се пробват безусловно да подкопаят руското посолство, е един от най-дръзките опити от американска страна.

От 20-те години на предишния век препоръките имат шпиони, интегрирани на доста места в американската войска и политика. Втората международна война е изключително натоварено време за руските разследващи организации, защото те, под директни заповеди от Москва, би трябвало да съберат допустимо най-вече информация за военните проекти на Съединени американски щати и Англия, както и за напредъка в технологиите на тези страни. Всъщност руските шпиони са вградени толкоз надълбоко, че са наясно с най-секретните проекти на Съединени американски щати, като плана „ Манхатън “, което довежда до създаване на тяхно лично нуклеарно оръжие.

Тази наклонност продължава и след Втората международна война, само че в този момент към този момент двете суперсили към този момент са способни да се унищожат взаимно, което ги принуждава да употребяват по-изобретателни способи да надделеят една над друга. Една от най-критичните точки на внимание са посолствата им: те са мястото, където враговете водят значими и строго секретни диалози на личната си земя. Естествено, подслушването на посолства става приоритет.

Една от най-ранните известни устройства за подслушване е „ The Thing “ от 1945 година То е поставено в дървена плоча макет на печата на Съединени американски щати (както се вижда на двете снимки), която е подарък за американския дипломат по това време от Съветския съюз, като жест на другарството сред народите, открито през Втората международна война. Посланикът го закача на стената в кабинета си, без изобщо да си дава сметка, че подаръкът ще го подслушва. Устройството се зарежда отдалечено с електромагнитна сила от външен източник и е намерено случайно 6 години по-късно през 1951 година от радист в английското посолство.

Подслушвателни устройства на службите за сигурност на Източна Германия

През 70-те Съюза възнамерява да построят ново посолство във Вашингтон, върху имот, определен от Държавния департамент. За огромен смут на американските разследващи служби като ФБР, Централно разузнавателно управление на САЩ и НСА, този имот е на втората по височина точка във Вашингтон, което дава на руското посолство чудесно място за шпионаж на Белия дом.

Преди да дойдат руските архитекти, ФБР подрежда дърветата към строителната площадка да се отсекат и да се отстранен всевъзможни доказателства за тяхното битие като дървени стърготини и пънове. Това би трябвало да обезпечи безконтролен аспект към новата постройка. След това ФБР купува скрито къща с три спални, ситуирана безусловно от другата страна на пътя, с цел да могат да следят руснаците непрекъснато.

ФБР избира реализатор и работата стартира, до момента в който посолството е в развой на създаване. ФБР би трябвало да прояви изключителна нерешителност, с цел да резервира тунела в загадка, като деликатно премахва изкопаната земя и прибавя високотехнологично съоръжение за мониторинг, до момента в който строителството напредва.

Къде стартира тунелът? Това към момента е предмет на диспути, като доста хора допускат, че също е от другата страна на пътя, до момента в който други имат вяра, че стартира в още по-близка къща на Фултън Стрийт. Местен запалянко следи тази къща от години и в никакъв случай не е виждал някой да идва или да си отива, даже по време на празници като Хелоуин.

Работниците, които вземат участие в интервенция „ Монопол “, би трябвало да се трудят неуморно, с цел да не пропущат непрекъснато наводняване на тунела. Освен това, макар че имат подробни проекти на посолството, те не са сигурни къде е тунелът във връзка с постройката.

Съветите са известни с огромен опит в контрашпионажа, който усъвършенстват през предходните десетилетия, и това прави необикновено мъчно за американците сполучливо да шпионират посолството. Съветите употребяват дебели мраморни плочи по стените, с цел да предотвратят слагането на подслушвателни устройства в замазката. Те също по този начин ревизират подробно всеки детайл от постройката преди да бъде подложен. На всичкото от горната страна те пробиват 9-10 метра дълбоки дупки към площадката, с цел да ревизират за тунели…

Руското посолство във Вашингтон

Строителството на посолството продължава от 1977 до 1994 година и по това време многократните и извънредно скъпи опити на Съединени американски щати да изкопаят тунела и да следят посолството се провалят. Благодарение на тази явна липса на триумф, при започване на 90-те години те подозират, че в плана може да е имало изменник, и стартират следствие.

През 2001 година се открива, че в редиците в действителност има изменник – агент на ФБР на име Робърт Хансен (на главната снимка) – който изпращаше строго секретна информация на Съюза срещу възнаграждение.

Той разкрива двойни сътрудници на Съединени американски щати пред Комитет за Държавна сигурност (на СССР), някои от които в последна сметка са екзекутирани, и също по този начин разкрива проектите за многомилионния и десетилетия строящ се тунел под новото посолство.

Хансен разкрива съществуването на тунела през 1989 година, доста преди 1994 година, когато посолството е изцяло функциониращо, което значи, че препоръките в никакъв случай не са били изложени на сериозен риск тайната им информация да бъде записана (поне по този начин). Това също значи, че Съединени американски щати продължават с копането в продължение на години, без да знаят, че проектът е оголен, което прави цялото изпитание цялостна загуба на време и запаси.

Когато тунелът „ публично “ става прочут на обществеността през 2001 година, съветското държавно управление се престорва, че е шокирано от случая, за който в действителност знае към този момент повече от 10 години.

Операция „ Монопол “ явно е цялостен неуспех и демонстрира степента на липса на доверие сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики по време на Студената война и по какъв начин това съмнение продължава дълго след хипотетичния „ край “ на Студената война при започване на 90-те години, с рухването на Берлинската стена. В резултат на това някъде във Вашингтон и през днешния ден се намира под земята тунел с незнайно начало и край.